В случай, че управлявате търговско дружество, сдружение, фондация и/или друг вид предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството*, което не е извършвало търговска дейност през 2022 г., то следва в срок до 30 юни 2023 г. да обявите в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.
Напомняме, че по силата на Закона за счетоводството декларирането на липса на дейност ще се извършва еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност. Предвиденият облекчен ред за еднократно подаване на декларация за неосъществяване на дейност се прилага за отчетни периоди, започващи на и след 01.01.2019 г. При започване осъществяването на дейност от предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, за него възниква задължението за изготвяне и обявяване по надлежния ред на годишен финансов отчет за съответния период, през който то е осъществявало дейност и е генерирало приходи от нея.
Накратко 🙂
- в случай, че след 01.01.2019 г. сте подали Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и през 2022 г. не сте извършвали дейност – сега няма необходимост да подавате нова Декларация;
- в случай, че до момента не сте подавали Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и през 2022 г. не сте извършвали дейност – в срок до 30 юни 2023 г. може да подадете Декларация за липса на дейност за 2022 г.;
- в случай, че след 01.01.2019 г. сте подали Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, но през 2022 г. сте извършвали дейност, то следва в срок до 30 септември 2023 г. да обявите в ТР и Регистъра на ЮЛНЦ Годишен финансов отчет за 2022 г.
*Предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството са:
- търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци;
- местните юридически лица, които не са търговци;
- бюджетните предприятия;
- консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
- фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
- търговските представителства;
- чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Моля да имате предвид, че настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет, а изразява мнението на екипа на Адвокатско дружество „Димитрова, Стайкова & Партньори”.
