12.10.2018
В бр. 27 от 2018 г. на Държавен вестник бе обнародван новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (в сила от 31.03.2018 г.), който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма и отменя досега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари.
Новоприетият Закон, в параграф 2 на Допълнителните разпоредби, въвежда нова и дълга легална дефиниция на понятието „действителен собственик“1.
Законът предвижда информацията за действителните собственици да се публикува в съответните регистри – в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в Регистър БУЛСТАТ (чл. 63 от ЗМИП). Направени са и съответните изменения в Търговския закон (чл. 65а – нов, §1д от ДР на ТЗ – нов), Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 18, ал. 1, т. 11 – нова) и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 40, ал. 6 – нова ).
В § 9 от ПЗР на ЗМИП са въведени следните срокове за изпълнение на законовото задължение за обявяване на информацията относно действителните собственици, а именно:
1. Лицата, за които се прилага изискването за вписване на обстоятелства относно действителни собственици в съответния регистър към Агенция по вписванията, заявяват за вписване тези даннив срок до 01 февруари 2019 г.
2. Юридическите лица с нестопанска цел, които са извършили пререгистрация до 1 октомври 2018 г., заявяват за вписване данните относно действителните си собственици в срок до 01 февруари 2019 г.
3. Юридическите лица с нестопанска цел които са извършили пререгистрация след 1 октомври 2018 г., заявяват за вписване данните относно действителните си собственици в срок до 4 месеца от извършването на пререгистрацията.
Законът предвижда и голям размер на санкциите за лицата, които не заявят в срок данните за действителния си собственик в съответния регистър. Санкциите са в следните размери:
1. глоба от 500 до 5000 лв.,когато нарушителят е физическо лице;
2. имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
3. имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е банка, застрахователно дружество, лизингово предприятие и пр.
Лице, което, след като е наказано с глоба или с имуществена санкция за неизпълнение на задължението си за заявяване на вписване на данните за действителен собственик, не ги заяви вписване в определения срок, се наказва всеки месец с тези суми до заявяване на вписването.
Към настоящия момент обаче подаването на тази информация към регистрите е възпрепятствана поради факта, че две основни изисквания на закона все още не са изпълнени от държавните органи:
Агенцията по вписванията не е осигурила възможност за вписване на данните за действителните собственици в съответните регистри – не са изменени релевантните нормативни актове и не са изготвени образци на Заявленията, които следва да се подадат в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, както и в регистър БУЛСТАТ.
На този етап и въпреки че срокът тече, задължените по закон субекти са в обективна невъзможност за предприемане на необходимите действия по заявяване на информация относно действителните собственици.
Ситуацията остава неясна, докато не бъде приет Правилник за прилагане на ЗМИП и не бъдат подготвени регистрите за подаване и обявяване на информацията относно действителните собственици.
Настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет, а изразява мнението на екипа на Адвокатско дружество „Димитрова, Стайкова & Партньори”.
___________________________________
1 „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост– физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
