назад
26.09.2017

Липсваща касова наличност

Националната агенция за приходите (НАП) започна проверки на търговските дружества и нестопанските организации, които в счетоводните си баланси са посочили, че разполагат с голяма сума с пари в брой. По данни на НАП – “1 289 от фирмите имат в касите си по над 1 милион лева в брой, а над 10 000 са дружествата с налични пари в брой над 100 000 лв.”

Липсващата касова наличност се третира като скрито разпределение на печалбата по смисъла на т. 5, б. „а“ от § 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО). При установяване на липсваща касова наличност, може да бъде наложена санкцията, предвидена в чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, според който „данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.“ Ал. 2 на същия чл. 267 от ЗКПО от своя страна предвижда, че „в случаите, когато данъчно задължено лице, извършило скрито разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, санкцията по ал. 1 не се налага“. Следва да се има предвид, че скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент съгласно т. 5, б. „в“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ и т. 4, б. „в“ от § 1 на ДР на ЗКПО.

От средата на месец Септември, 2017 г. до дружества, декларирали над 100 000 лв. в касова наличност, НАП организира изпращането на Покани по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК за подаване на коригиращи годишни Декларации. Това коригиране Дружествата могат да направят в 14-дневен срок от получаването на Поканата. Както е посочено в Поканите “коригираща данъчна декларация се подава, в случай че към момента на получаване на Поканата посочената във финансовия отчет като касова наличност сума не е реално налична и липсват доказателства за разходване на паричните средства или други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса.” Т.е. с Декларациите следва да се коригират данните относно пропуснатото деклариране на скрито разпределение на печалбата. С това възниква задължение за Дружеството за начисляване на 5 на сто данък дивидент по реда на:

  • чл. 194 от ЗКПО – ако собственикът/съдружникът е юридическо лице. Тази санкция не се налага на местни търговски дружества, доколкото начисленият в тяхна полза дивидент винаги е освободен от данъчно облагане;
  • чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ във връзка с т. 5, б. ”в” от § 1 на ДР на ЗДДФЛ – ако собственикът /съдружникът е физическо лице (местно ли чуждестранно).

В Поканата на НАП, остава неизяснен въпросът дали с подаването на коригираща Декларция се решават изцяло всички въпроси, свързани с липсващата касова наличност, както и дали няма да се окаже, че на съответното Дружество, подало коригираща Декларация, няма да бъдат наложени и следните предвидени в ЗКПО и ЗДДФЛ санкции във връзка с несвоевременното деклариране, удържане и внасяне на дължимия дивидент, а именно:

  • за неподаване на декларацията в срок се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. (чл. 261, ал. 1 от ЗКПО);
  • за неудържане на дължим данък от платеца на дохода, когато има задължение за това, ако става въпрос за скрито разпределение в полза на физическо лице, се налага имуществена санкция в размер до 1000 лв. (чл. 81, ал. 1 от ЗДДФЛ);
  • дължимост на законната лихва за невнасяне в срок на дължимия данък върху дивидента, чийто размер ще зависи от годината, за която е подадена коригиращата декларация.

В случай, че имате въпроси по отношение на методите и/или начините за разрешаване на въпросите, свързани с липсваща касова наличност, екипът на “Димитрова Стайкова и Партньори” е в готовност да Ви съдейства.

Настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет, а изразява мнението на данъчния екип на Адвокатско дружество „Димитрова, Стайкова и Партньори”.