Съгласно § 6 на ПЗР от ЗМИП лицата по чл. 4 от ЗМИП имат задължение да приведат Вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 от същия Закон (съответно да изготвят такива) и да ги изпратят за утвърждаване до Директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ в срок до 4 месеца от приемане на Правилника за прилагане на ЗМИП (ППЗМИП) – т.е. до 12.05.2019 г. Налице е обща санкция по ЗМИП за неизпълнение на описаното задължение – имуществена санкция от 1000 лева до 10 000 лева (или от 2000 лева до 20 000 лева), като същата санкция се налага и на физическото лице – управител на Дружеството.
ВАЖНО! Като приложение към настоящото е представен списък на лицата по чл. 4 от ЗМИП, за да може да прецените дали попадате в обхвата на задължените лица, съответно дали е необходимо да изготвяте и представяте Вътрешни правила по ЗМИП и да изпълнявате възложените със Закона и Правилника по прилагането му задължения.
ВАЖНО! Предвид нееднозначното тълкуване на понятието „Търговците на едро“ като задължено лице по чл. 4, т. 19 от ЗМИП, прилагаме следната информация, която се надяваме да ви помогне в преценката ви дали сте „Търговец на едро“, а именно:
В българското законодателство липсва легална дефиниция на понятието “Търговец на едро”. За целите на правоприлагането, понятието е извличано чрез системно тълкуване от специални закони (които са били действащи към момента на правоприлагането), като същото съдържа следните определящи белези:
• обхват на сделката – внос, износ, съхранение, преработка, продажба на стоки – всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство, както и електрическата енергия, газът, водата и топлинната енергия;
• страни по сделката – търговци на едро или – търговец на едро и търговец на дребно – категорично изключване на краен потребител. (Търговия на едро е сключването между търговци на сделки за продажба на стоки, като купувачът по тези сделки извършва по-нататъшно препродаване на стоките на търговци на едро или на дребно).
• предмет на сделката – стоки, които не са собствено производство, стоки, надвишаващи една транспортна опаковка (за храни, лекарства, тютюневи изделия).
Всеки търговец може да определи себе си като „Търговец на едро“ или „Търговец на дребно“, ползвайки следните критерии: използва ли цени на едро и дребно?, разполага ли със складова база?, извършва ли дистрибуция?
И в отменения, и в новия ЗМИП „Търговец на едро“ е задължено лице по смисъла на Закона. От наличната към момента съдебна практика по отношение на въпроса кой е „Търговец на едро“ по смисъла на ЗМИП се открояват две становища:
1. Според първото становище, съдебната практика, разглежда обхвата на понятието „Търговец на едро“ с оглед предвиденото в Директивата, транспонирана в ЗМИП. (Практиката, която има към момента е само по отменения ЗМИП). Съгласно Съда, с оглед факта, че липса на дефиниция на „Търговец на едно“ в българските закони, задължените лица по ЗМИП, се определят в рамките на критериите, предвидени в Директивата. Съгласно Директивата задължени лица са тези, които кумулативно търгуват със стоки като правят плащания в брой в определен размер (в момента в размер на и над 10 000 евро).
2. Според второто становище следва да се провери дали „търговията на едро“ е предвидена като дейност във вписания предмет на дейност на съответното Дружество. Това становище се подкрепя в § 5 на ПЗР на новия ЗМИП. Той предвижда, ако търговията на едро е изрично вписана в предмета на дейност, това да е достатъчно основание, Дружеството да се счита за задължено лице. Дружеството може да докаже с документи, че посочената дейност не се извършва по занятие.
Следва да се има предвид, че практиката на Съда не е задължителна и ДАНС би могъл да приеме различно от горните становища. Естествено, в случай на наложена санкция същата може да се обжалва пред компетентния Съд.
Моля да имате предвид, че настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет, а изразява мнението на екипа на Адвокатско дружество „Димитрова, Стайкова & Партньори”.