Българското законодателство поставя строги ограничения във връзка с извършването на плащания в брой на суми над 10 000 лева или над левовата равностойност на тази сума в чужда валута.

Целта на Закона е да се установят ясни правила и политика за ограничаване на сивия сектор в икономиката на страната чрез насърчаването на отчитането на реалните обороти от стопанската дейност и същевременно да се стимулира използването на пълния потенциал на банковата система.

Ограниченията в ЗОПБ за плащане в брой на суми над 10 000 лева се отнасят единствено за извършване на плащания на територията на Република България, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева, както и по отношение на плащания, чиято стойност е под 10 000 лева, но представлява част от парична сделка по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева. Посочените плащания задължително се извършват чрез банков превод или внасяне по платежна сметка.

Неяснота, обаче, поражда въпросът дали при сключването на дадена сделка внасянето на пари в брой по платежната сметка на насрещната страна може да се тълкува като заобикаляне, дори нарушаване на Закона.

Физическите и юридическите лица в България следва да съблюдават правилото на чл. 3 от ЗОПБ винаги когато осъществяват плащане във връзка с търговската си дейност.

Според чл. 3 от ЗОПБ при сключване на сделка, надхвърляща 10 000 лв., „плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка“.

Липсва легална дефиниция в Закона, която да даде яснота около понятието „внасяне по платежна сметка“ и дали то включва в себе си и внасянето на пари в брой по сметка на получателя. Поради тази причина следва да се разгледат дефинициите на Закона платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).

Съгласно § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУПС „платежна сметка“ е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции, а „платежна операция“ е действие, предприето от платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства независимо от основното правоотношение между платеца и получателя (§ 1, т. 17 ДР ЗПУПС).

Съгласно ЗПУПС страни по правоотношението са платецът и получателят, като законът изрично в § 1, т. 20, изр. 2 от ДР ЗПУПС посочва, че платецът не е длъжен да разполага с платежна сметка, за да внесе пари по платежна сметка на получателя – в тези случаи той „дава платежно нареждане“. „Получателят“ е физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция (§ 1, т. 22 ДР ЗПУПС).

„Средствата“ според ЗПУПС са банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари, следователно предмет на платежна операция са и парите в брой, каквито са банкнотите и монетите.

При тълкуването на чл. 3 от ЗОПБ следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 4 от ЗПУПС, която изяснява какво са платежните услуги. Сред тях са и „услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка“.

Следователно внасянето на пари в брой – банкноти и монети, които са признати за законово платежно платежно средство у нас, по сметка на получателя не противоречи на Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет.

Автор,
Елизабет Генчева
Адвоктаско дружество “Димитрова, Стайкова и Партньори”