Въвеждането на НАРЕДБА No Н-5 от 28.04.2026 г. за оказване на медицинска помощ от разстояние е стратегическа стъпка към дигитализацията на българското здравеопазване. Тя представлява завършената нормативна рамка, заложена в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), и синхронизира българското право с най-новите европейски стандарти.
Защо се въвежда и какви хоризонти отваря?
Основната цел на Наредбата е да превърне технологичния напредък в легитимен медицински инструмент.
Издадена на основание чл. 6б, ал. 8 и 9 от ЗЛЗ, тя овластява министъра на здравеопазването да регулира реда за помощ от разстояние, критериите за безопасност и изискванията към софтуерните технологии. Освен на ЗЛЗ, тя се опира субсидиарно на Закона за здравето, гарантиращ императивно правата на пациента и процедурите по информирано съгласие в дигитална среда, както и на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и новия Регламент (ЕС) 2025/327 за Европейското пространство на здравни данни, осигурявайки най-висока степен на защита на чувствителните категории лични данни.
С тази регулация се отварят непознати досега хоризонти:
- Достъпност: Преодоляване на дефицита от специалисти в отдалечени региони.
- Ефективност: Оптимизиране на ресурсите и намаляване на административната тежест чрез електронни здравни записи.
- Трансгранични възможности: Благодарение на съответствието с Директива 2011/24/ЕС, българските пациенти и лекари стават част от единното европейско здравно пространство.
Кои са легитимните субекти?
Въпреки технологичната свобода, законът остава строг по отношение на субектите. Телемедицината не е „онлайн консултация“ в социалните мрежи, а дейност, запазена за:
- Лечебни заведения (ЛЗ), надлежно регистрирани по ЗЛЗ.
- Медицински специалисти, действащи единствено в рамките на тези заведения.
Кой остава извън рамката?
Наредбата поставя ясни прегради пред нерегламентираната дейност:
- Индивидуални специалисти на свободна практика: Лекар не може самостоятелно да предлага телемедицина, ако не е регистриран като лечебно заведение.
- Технологични платформи: Дружества, които не са медицински заведения, не могат да предоставят диагностика и лечение.
- Забранени звена: Центровете за трансфузионна хематология и тъканните банки нямат право на телемедицинска дейност,
- Забранени дейности: Медицинска помощ от разстояние не може да се оказва, когато съществува риск за живота или здравето на лицето, или когато самото естество на медицинската дейност налага задължителен пряк физически контакт за извършване на адекватна диагностика и лечение.
Санкции и последици: Колко струва нарушението?
Тъй като Наредба №5 е подзаконов акт, тя използва санкционния механизъм на ЗЛЗ и ЗЗ. Глобите са сериозен възпиращ фактор, като глобите и административните санкции започват от 500 евро и могат да стигнат до 10 000 евро.
Освен финансовите загуби, лечебните заведения са изложени на риск от заличаване на регистрацията или отнемане на разрешението за дейност при повторни нарушения на стандартите. А, липсата на надеждна идентификация или проследимост на прегледа може да доведе до отнемане на правото за упражняване на медицинска професия.
В заключение, новата уредба дава „зелена светлина“ на иновациите, извеждайки телемедицината от сивата зона в полето на професионалната отговорност. Тя предоставя законова възможност за премахване на географските бариери, позволявайки на пациентите бърз достъп до експертна грижа без значение от тяхното местоположение.
За лечебните заведения това е шанс за мащабиране на дейността и достигане до много по-широк кръг от хора, като същевременно се оптимизират вътрешните ресурси и се повишава ефективността на работа. Подкрепена от европейските регламенти, тази нова форма на здравеопазване превръща технологиите в инструмент за по-качествена и достъпна медицинска помощ.