Темата накратко
С измененията в Закона за защита на конкуренцията, обнародвани в „Държавен вестник” бр. 58 от 26.06.2026 г., България допълни и разшири режима срещу нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. В седмиците след влизането им в сила големите търговски вериги започнаха да изпращат до доставчиците си писма, с които ги приканват да преминат към така наречените „нетни цени”. Зад техническата промяна стои съществено преструктуриране на търговските отношения, което засяга пряко маржовете, търговските инструменти и преговорната позиция на всеки доставчик. В този материал обясняваме какво всъщност изисква законът, какво предвиждат писмата, доколко доставчиците са длъжни да се съобразят и какво да очакваме до края на годината.
Какво се промени в закона
Новата уредба надгражда режима по глава седма „б” от ЗЗК, който транспонира европейската Директива 2019/633 срещу нелоялните търговски практики. Ключовата промяна е разширяването на списъка със забранени практики и въвеждането на ясно разграничение между два режима: условни забрани, които допускат изключения, и безусловни забрани, които не подлежат на оправдаване.
Условните забрани са уредени в чл. 37в, като сред тях спадат искане от купувача за заплащане от доставчика на рекламни дейности на купувача, искане от купувача за заплащане от доставчика за маркетингови дейности на купувача, заплащане за оборудване и/или поддържане на помещения, използвани за продажбата на продуктите, искане от купувача за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи и други. Ключовото е, че въпросните практики не са забранени безусловно, а само когато не са изпълнени едновременно шест условия:
- да са договорени предварително и писмено с ясни, недвусмислени и икономически обосновани условия в договора за доставка или в последващо споразумение;
- да са определени конкретният предмет, срок, обхват, цена и начин на изпълнение;
- услугата или действието да е реално предоставено;
- стойността да е икономически обоснована и пропорционална;
- доставчикът да е получил документ, удостоверяващ изпълнението; и
- плащането да е отразено по прозрачен начин в счетоводните и търговските документи.
С други думи, законът изрично допуска заплащане за реклама, маркетинг и логистика, стига то да отговаря на тези шест кумулативни условия.
Безусловните забрани, от друга страна, са уредени в чл. 37б. Тук попадат практики, които не могат да бъдат оправдани чрез уговорка, сред които: искане от купувача на последващи, ретроактивни и/или условни бонуси, отстъпки или плащания, които не са включени във фактурната цена към момента на доставката и не са свързани с конкретна, измерима и доказуема насрещна услуга, както и прилагането на търговски модел, при който реалната придобивна цена се формира чрез скрити, последващи или непрозрачни плащания, бонуси, компенсации или прихващания. Именно тези скрити и недоказуеми плащания законът цели да премахне.
Разграничението между двата режима е в сърцевината на преговорите, които се водят в момента между веригите и доставчиците. То определя дали дадено плащане трябва да отпадне, или може да бъде запазено, стига да е уредено прозрачно.
Какво предвиждат писмата на веригите
Писмата, които доставчиците получават, следват общ модел. Конкретна търговска верига уведомява, че поради промените в закона договорните отношения трябва да бъдат приведени в съответствие, и приканва доставчика да представи „нетни цени”, тоест единна цена, в която не се приспадат никакви бонуси, отстъпки, логистични възнаграждения, промоционални участия или други плащания.
Тук е важно разграничението, което законът прави и което писмата, предвид краткия си формат, не винаги разглеждат. Законът не изисква премахване на всички плащания извън цената. Той въвежда изисквания за прозрачност и реална насрещна престация. Отстъпка, отразена във фактурата, е напълно законна. Заплащане за реална, документирана рекламна или логистична услуга също е законно, при спазване на условията по чл. 37в, ал. 2. Забранено е само скритото, ретроактивното или недоказуемо плащане.
Следователно „нетната цена” не е изрично законово задължение, а по-скоро един от възможните начини да се постигне целта на закона, а именно прозрачност на ценообразуването. Законът изисква резултат, не конкретно средство. Струва си да се отбележи и че моделът на нетните цени не е новост за пазара: голяма част от големите вериги работят по този начин от години. За много доставчици следователно предизвикателството не е самата концепция, а условията и стойността, при които преминаването се извършва сега.
Длъжни ли са доставчиците да се съобразят
Отговорът има две страни. Доставчиците наистина имат интерес и отчасти задължение договорите им да бъдат приведени в съответствие в законовия преходен срок, тъй като заварените договори подлежат на съобразяване с новата уредба.
Регулаторната тежест обаче е върху купувачите. Забраните по чл. 37б и чл. 37в са формулирани изрично като практики „от страна на купувача”. Тоест адресат на забраната е купувачът, а не доставчикът, и съответно рискът от санкция тежи върху веригата. От тук следва, че изменението на индивидуално договорените цени изисква взаимно съгласие. Така доставчикът има както задължение за добросъвестно съдействие, така и реални правни лостове да защити позицията си.
Разумният подход, който препоръчваме, е разграничаване: всяко досегашно плащане следва да се прегледа поотделно и да се съотнесе или към цената, ако е чиста отстъпка без насрещна услуга, или към отделно, прозрачно уредено възнаграждение за услуга, ако зад него стои реална престация, допустима по чл. 37в, ал. 2.
Какво наблюдаваме на практика
От работата ни по тези казуси се очертават няколко тенденции. Подходите на отделните вериги се различават чувствително. При някои всички плащания се обединяват в нетна цена, а отделните услуги отпадат от договора; при други се запазва възможността за промоции и ценови намаления, но по инициатива на доставчика. И двата подхода са насочени към прозрачност на ценообразуването, но водят до различна договорна конструкция. Тоест „нетна цена” не означава едно и също нещо навсякъде и всеки казус изисква отделен прочит.
Забелязваме и че на този етап процесът тепърва навлиза в същинска преговорна фаза. Уредбата е нова, преходният срок е кратък, а практиката по прилагането ѝ още се формира, което обективно ограничава времето за детайлно обсъждане. Поканите за работна среща, с които предлагаме конструктивно да се обсъди методологията на новите цени, в повечето случаи все още предстои да бъдат разгледани. Логично е до края на годината приоритет и за двете страни да бъде формалното привеждане в съответствие в срок, а по-детайлните разговори по съдържанието да следват на по-късен етап.
Какво да очакваме до края на годината
Реалистичната прогноза е, че краткосрочно ще надделее формалното привеждане в съответствие. Договорите ще бъдат приведени в изискуемия вид, а по-сложните въпроси за стойността на “нетната цена” и за съдбата на търговските услуги ще останат отворени. Това обаче не решава дългосрочния въпрос. Нуждата от реклама, промоции, видимост и логистика не изчезва с отпадането на един договорен раздел. Рано или късно тези отношения ще трябва да бъдат уредени наново, този път в съответствие със закона, но и по начин, който запазва икономическата логика на партньорството.
За доставчиците ключовото е да не третират тези писма като формалност, а да са наясно кое в тях е законово наложено и кое подлежи на договаряне. Разликата между двете, често определя дали доставчикът ще запази търговската си позиция, или ще се лиши от инструменти, които законът всъщност му позволява да задържи.
Как можем да помогнем
Екипът на DSP консултира доставчици на хранителни и селскостопански продукти по целия път на привеждането в съответствие с новата уредба: анализ на получените писма и проекти за договори, разграничаване на плащанията, структуриране на съвместими със закона споразумения за услуги и защита на позицията в преговорите с търговските вериги. Ще се радваме да ви съдействаме.
Настоящото изложение не представлява правна консултация или правен съвет, а изразява мнението на екипа на Адвокатско дружество „Димитрова, Стайкова & Партньори”.